This entry was posted on Tuesday, May 22nd, 2007 at 2:20 am and is filed under Freestyle, Василев. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can skip to the end and leave a response. Pinging is currently not allowed.
Site Search:
May 22, 2007
Много лесно определяме кои сме, защо сме и къде сме. Чак си вярваме. Толкова сме безпогрешни в ориентирите си, че дори почваме да се смятаме за безгрешни. Смятаме, че сме прави, когато се придържаме към правилата и че сме за почит, когато не се придържаме. Ние никога не губим, защото няма какво да губим.
Разделили сме света на черно и бяло, на червено и синьо, на жълто и жълто… Пускаме под ножа всичко, което не отговаря на нашите точни критерии. Критериите, които сме сформирали през Преход, а смятаме, че са непреходни.
Всъщност, в нашия си ъгъл на света, всичко е просто и логично. Знаеме си враговете, пазим се от приятелите. Мразиме политиците, но не гласуваме, за да избереме други, а отиваме за гъби, след което засядаме в кръчмата и си поръчваме култивирани манатарки по девет лева порцията. Защото на изборите трябва да даваме глас, а в кръчмата даваме съвети. И на нас ни ги дават, разбира се, но ако почнем да се вслушваме в чужди съвети в кръчмата докъде ли ще стигнем? Къде ли ще отиде нашата изключителност и непогрешимост?
Гледам в момента един филм. Говорят си индианец и негър някъде из безкрайната американска прерия, обаче в наше време. Всъщност, биха пет дена път с камили и мълчаха, за да стигнат до някакво място, където индианецът беше решил да обясни някои неща на негъра. Стигнаха до това затънтено място в подножието на една скала и му ги обясни с прости, но силни думи, но тъй като приличаха на съвети, аз не ги запомних.
На негъра обаче тези думи му направиха впечатление. Той погледна скалата, под която стояха, и попита:
- Това някакво свято индианско място ли е?
- Не, това е само една скала - бе отговорът.
read comments (0)
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.