Archive for March, 2007
Наскоро гласуваха за топ 10 на най-qkite еротични сцени в киното. Избраха 5 хиляди човека, те пък избраха за петхиляден път на първо място разпита на Шарън Стоун в “Първичен инстинкт”. На второ място се класира “Американска красота” с облечената в рози Мина Сувари, а на трето остана Салма Хайек с подозрително новото си изпълнение в “Питай прахта”.
Нищо против идеята, разбира се, има ли класация за нещо еротично, то съм първа писта. Обаче не би било лошо малко да разнообразяват с имената. Десетте най-върховни филмови сцени в наше време дори не се равняват на топ тен от времето на Пол Верховен, а да не говорим какви изненадващи неща могат да се видят в лентите от нямото кино. Read the rest of this entry »
Цяла седмица спорове дали войничетата са постъпили правилно, като са дали вода на “мангалските” (ако ще си приказваме обективно, то всички си приличат, когато ги обрулят пустинните ветрове, дори и нашите бели хора) дечица в пустинята, или е трябвало да поздравят културно внуците на “шейха” и да ги оставят на сухо, отминавайки. Бареков дори направи интервюто на живота си покрай това. Read the rest of this entry »
Странен свят напоследък. Оня ден Румен Овчаров на четири очи обясняваше как обстоят нещата с Бургас - Александруполис по НОВА Телевизия и в тази част ми хареса. Хареса ми и в частта, в която простичко обяви фалита на Топлофикация. Но като се позамислих не ми хареса ситуацията през изминалите години. Нещо фалиращо те е товарило като бостанджия бременна магарица и за това би трабвало да благодаря на Булгаргаз, защото било държавно предприятие и не позволило фалит на кръвопиеца. Ми да го бяха измислили като хората тогава, като те товарят и искат, поне да е авторитетно, или поне да умират достойно като катедрали, а не да фалират накрая като циганско ЕТ за продажба на фактури. Read the rest of this entry »
Четох българските форуми. Няма да цитирам поименно, но положението обикновено се свеждаше до 16 страници вопли, които показват доколко е обръгнал българинът и как ще продължи да бъде мачкан, докато се ослушва като прасе у тикви. През останалото време пък порка и прави чета, а на сутринта поизтрезнел бега при жената или при кварталния да се оправдава.
Не обичам да се повтарям, но понякога се налага. Особено след седмица с такива събития ясно личи, че макар и да разчупихме границите в думите, но не успяхме да свалим оковите в мислите. Мислим за Европа, САЩ, света и как да ги минем. Забравихме думата Родина. “Тая държава”… Родината остана само в песните.
Санчо разбра, че свободата е на върха на бойните копия, а ние не можем дори да си ги намерим, защото ги търсим в мазетата. Камо ли да почнем да се чудим какво е това Свобода и с какво се мези. Read the rest of this entry »