Archive for July, 2006
Пожарите изглеждат добре. Това ще ви го каже всеки начинаещ пироман още преди да е драснал първата в живота си клечка. Това би потвърдило и първото подскачащо около пламъка първобитно племе ако имаше възможност да проговори, а не само да вика и пали гората. И дори дивото куче динго било завладяно от танцуващите искрици живот и се превърнало в пудел.
От пожарите има смисъл. Те топлят бездомните, превръщат зелените родопски масиви в дървен материал и осигуряват работа на смели и достойни хора – пожарникарите. Read the rest of this entry »
С миналогодишното си изказване за цивилизационната мисия на руския народ сред евроазиатските територии Путин не само направи комплимент на по-възрастното поколение руски граждани, но и обърна внимание на изнервената в последно време Европа. “Разпадът на Съветския Съюз бе най-голямата катастрофа на столетието” - заяви той, провокирайки европейците да бият камбаната, предупреждавайки за “неоимперските” му амбиции. Независимо от това, че дори опозиционният руски елит, критикуващ Кремъл за щяло и нещяло, този път е съгласен с основната линия и води спора само относно начините за провеждане на тази мисия и жертвите, които трябва да предприеме Руската Федерация за възстановяване на геополитическото си влияние. Бившата колониална метрополия и бившите “имперски части” са взаимозависими по ред причини, но най-важната си остават стопанските отношения от време оно. “Президентите идват и си отиват, но ракетите остават”, - се бе пошегувал неназован кремълски чиновник по време на първата путинска визита в Украина. Read the rest of this entry »
Имам си мутра тука у блока. Готин съсед, бизнесмен, поддържа форма и редовно плува в 25-метровия си басейн у хола. Кара едно порше, ама каква беше марката не се сещам, нещо еврейско беше, като Коен. Поршето и то готино, дори е без аларма, щото съседът е як, има няколко автокъщи и няма балами да му крадат колата.
Та приказката ми е за Поршето. Га се затопли малко времето и аз му се паркирам на предния капак. Съседите си ме знаят що за стока съм, обаче номерът е в това, че сме близо до автобусна спирка и всички пътнички минават покрай мен. Аз небрежно си пуша цигарката, ритам чат-пат гумите за проверка на атмосферата, мръщя се и заметам крак върху крак като Мая Плисецкая у онова езеро. Read the rest of this entry »
Много ги обичам тези тихи летни вечери. Седнали сме си комшиите на кафето пред входа на кооперацията, пиеме си кротко и бистрим нещата от живота. Тук таме прозвъни ненатрапчиво женски комар или проплаче трамвай, но не обръщаме внимание. Чат-пат изреве мотор или съседката от петия изметка боклука през терасата, но сме свикнали. Някъде в далечината се чува дискотека, пращят фойерверки, прекъсвани понякога от добре познатия на всички ни автоматичен откос на китайски калашник. Read the rest of this entry »
Арх. Курбанов въздъхна шумно, разпръсквайки по кабинета остатъци от пресованите тютюневи листа на пурата, и се облегна на широкото кресло. Приличаше на Чърчил преди втория коняк. Беше доволен, един от най-важните архитектурни проекти, поверен му в амбициозната лондонска фирма, бе пред приключване. Оставаха само дребни щрихи, завършването на които за неговите възможности бе толкова елементарно, колкото и идеята Айфел да се заеме с проектирането на телевизионна кула върху показалеца на статуята на Свободата. Две дръпвания на пурата, лек мирис на арменско бренди и шаване на лявата пета разрешиха и последните възможни проблеми от сеизмично естество. Време беше да излезе от офиса, да се качи на метрото и избягвайки пакистанците да стигне до дома, където го чакаха обичайният бекон с яйца, далматинецът Крю и мадам Курбанова в ролята на водопроводчик под смесителния кран. Read the rest of this entry »