Archive for July 24th, 2006
С миналогодишното си изказване за цивилизационната мисия на руския народ сред евроазиатските територии Путин не само направи комплимент на по-възрастното поколение руски граждани, но и обърна внимание на изнервената в последно време Европа. “Разпадът на Съветския Съюз бе най-голямата катастрофа на столетието” - заяви той, провокирайки европейците да бият камбаната, предупреждавайки за “неоимперските” му амбиции. Независимо от това, че дори опозиционният руски елит, критикуващ Кремъл за щяло и нещяло, този път е съгласен с основната линия и води спора само относно начините за провеждане на тази мисия и жертвите, които трябва да предприеме Руската Федерация за възстановяване на геополитическото си влияние. Бившата колониална метрополия и бившите “имперски части” са взаимозависими по ред причини, но най-важната си остават стопанските отношения от време оно. “Президентите идват и си отиват, но ракетите остават”, - се бе пошегувал неназован кремълски чиновник по време на първата путинска визита в Украина. Read the rest of this entry »
Имам си мутра тука у блока. Готин съсед, бизнесмен, поддържа форма и редовно плува в 25-метровия си басейн у хола. Кара едно порше, ама каква беше марката не се сещам, нещо еврейско беше, като Коен. Поршето и то готино, дори е без аларма, щото съседът е як, има няколко автокъщи и няма балами да му крадат колата.
Та приказката ми е за Поршето. Га се затопли малко времето и аз му се паркирам на предния капак. Съседите си ме знаят що за стока съм, обаче номерът е в това, че сме близо до автобусна спирка и всички пътнички минават покрай мен. Аз небрежно си пуша цигарката, ритам чат-пат гумите за проверка на атмосферата, мръщя се и заметам крак върху крак като Мая Плисецкая у онова езеро. Read the rest of this entry »
Много ги обичам тези тихи летни вечери. Седнали сме си комшиите на кафето пред входа на кооперацията, пиеме си кротко и бистрим нещата от живота. Тук таме прозвъни ненатрапчиво женски комар или проплаче трамвай, но не обръщаме внимание. Чат-пат изреве мотор или съседката от петия изметка боклука през терасата, но сме свикнали. Някъде в далечината се чува дискотека, пращят фойерверки, прекъсвани понякога от добре познатия на всички ни автоматичен откос на китайски калашник. Read the rest of this entry »
Арх. Курбанов въздъхна шумно, разпръсквайки по кабинета остатъци от пресованите тютюневи листа на пурата, и се облегна на широкото кресло. Приличаше на Чърчил преди втория коняк. Беше доволен, един от най-важните архитектурни проекти, поверен му в амбициозната лондонска фирма, бе пред приключване. Оставаха само дребни щрихи, завършването на които за неговите възможности бе толкова елементарно, колкото и идеята Айфел да се заеме с проектирането на телевизионна кула върху показалеца на статуята на Свободата. Две дръпвания на пурата, лек мирис на арменско бренди и шаване на лявата пета разрешиха и последните възможни проблеми от сеизмично естество. Време беше да излезе от офиса, да се качи на метрото и избягвайки пакистанците да стигне до дома, където го чакаха обичайният бекон с яйца, далматинецът Крю и мадам Курбанова в ролята на водопроводчик под смесителния кран. Read the rest of this entry »
Нямах никакво време. Изборите приближаваха, Прогнозите на агенциите ни даваха към половин процент, колкото да не е без хич или пък защото не можеха да измерват отрицателни стойности. А ни трябваха поне 4. Идеята, която ми хрумна на Нова година, след като видях умопомрачителния брой сигнални ракети, изстреляни от балконите право в моята стара шкодичка, бързо и славно пропадаше. Поразен от бойния дух на българската нация и единодушието и в бой и по празници бях решил да основа партия и да кандидатствам на тазгодишните избори. След месеци на трескава подготовка на карето ни за белот успяхме да свършим всичко по регистрацията, устава и програмата за действие освен едно. Нямахме гласове, а трябваше да влезем в парламента, най-малкото поне за да си избием заемите. Подгонен он сроковете бях готов да сключа сделка дори и с дявола, но вместо него ми подшушнаха за човек, който решавал с успех подобни проблеми срещу процент от бъдещи приходи или евентуални властови позиции в регионалните селища. Тъй като в момента приходите бяха имагинерни и да давам процент от нула изобщо не ме притесняваше, а позициите също едвам прозираха в далечината, то нямаше какво да губя. Затова седях и тръпнех в очакване на Годо. И той дойде.